Етикети

, , , , , ,

Untitled

откъс:

Хората в това село ходеха облечени в черно, въпреки жегите. Селцето приличаше на консервативна стара мома; неапетитно, повехнало селце в южна Сицилия, което се боеше от всичко ново. Боеше се от шум и голота, от чужди хора, от услугите на операторите, от нови идеи, дошли Бог знае от къде, и от хиляди още неща. Един каменист бряг бе приютил къщите със стотината им обитатели, а на края на шосето свършващо в селото, бе хотел Амфора. В една юнска нощ, всички стаи на хотела се запълниха с простодушно весели холандци. Те бяха духов оркестър, дошъл незнайно защо тук в дните между два фестивала.

Бяха музиканти, което бе донякъде успокояващо, говореха си хората. Бяха двуметрови гиганти, което бе плашещо.

Падре Бартоломео, в разговор с Франческа и каза, да изчакаме и ще видим. Всеки понеделник я посещаваше да изслуша несъществуващите и грехове. Синьора Франческа се движеше трудно и затова той идваше да я изповяда. Жената недочуваше и разговорът им бе като караница на висок глас, но с любезни думи.

–          Какви са тези овце там на камъните? – попита падре Бартоломео.

–          А, тук няма овце, знаете.

–          Но, синьора, до брега има нещо бяло – упорстваше Бартоломео и посочи брега.

–          Какво?! – не го чу синьората.

Франческа се загледа в далечината, после донесе един морски бинокъл на триножник, останал от покойния и мъж.

–          Това са музикантите – обяви тя. – Всички до един са голи.

Мъжети и жените бяха като мраморни статуи. Излъчваха истинско достолепие и една светла масивност, контрастираща с тъмния бряг. Събираха цялото възможно слънце, някои разперили ръце и крака, други дори раззинали уста, все едно, че слънцето се яде.

Дишат прана, помисли падрето, когато погледна и той през бинокъла. Но, защо са голи. Тази голота и невъзмутимо спокойствие, нима не са за един сетнешен живот в небесата. Бартоломео ги гледаше и учуден от себе си, не намираше всичко това за осъдително; то бе едно празнуване на божията благодат, нали. Но, в компанията на синьора Франческа трябваше да ги порицае. Отстъпи и пак бинокъла.

Синьора Франческа на младини бе рисувала маслени платна според класическия канон и сега тази голота я предизвикваше да грабне четката за една божествена батална сцена. Би ги гледала цял ден през бинокъла и би рисувала, но не и в присъствието на  падре Бартоломео. В негово присъствие трябваше да се възмути. С едно неясно изохкване отстъпи място.

Техен избор, помисли падрето, като ги погледна пак и не намери особена греховност в голотата им. С тия кожи му приличаха на огромни бебета. В сцената липсваше и архангел с десетлитров биберон.

–     Да се обадим на карабиниерите – казаха едновременно и двамата когато погледите им се срещнаха. Падре Бартоломео помогна на старата дама да стигне до телефона и тя се обади на племенника си, който бе един от двамата карабиниери в селцето.

–          На плажа има три дузини голи хора,  направете нещо – каза строго жената.

След няколко минути чуха полицейския Фиат да приближава с включена сирена.  По-старите холандци от групата, тия с мустаците, надигнаха любопитно глави. Заприличаха досущ на моржове пазещи стадото.

Двамата карабиниери изскочиха от колата, но оставиха сирената включена. Търсеха ефекта на психоатака, както ги бяха учили в полицейската школа, но холандците останаха невъзмутими. …

Холандският оркестър – в ЛИК

http://issuu.com/likmagazine/docs/april_2013

други откъси и разкази:

тук

и тук

и тук

Реклами