Подгрят по празниците от кулинарни предавания, за които съм глух, но все пак виждам в тях някои човешки сръчности и непосилното търпение да се повтаря едно и също, ми хрумна една история, която украсих, но в същината си е нещо, което се е случило. И друго се сещам, телевизионните готварски уроци могат да бъдат поздравени за успешната подмяна на глагола „подправям” с „овкусявам”, но да кажа пак, че както няма омирисители, така няма и овкусители.
Най-добре е да започна, без да увъртам. Братовчедът Йоргос бе започнал любовен роман с една Донатела, акушерка от АГ болница, и като отворил веднъж хладилника й, видял вътре плик с нещо пихтиесто. Попитал я какво е и тя му казала: „плацента”. Йоргос повъртял из ума си тази тайнствена и позабравена дума и полюбопитствал: „Ами тя, плацентата, не трябва ли да е в майката?” Акушерката го погледнала снизходително…

ТУК http://novinar.bg/news/kulinaren-vagabont_NDUxNDszMw==.html?qstr=%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%80%20%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2

Advertisements