Васил Георгиев за „Натюрморт с мъже“

натюрморт с мъжеУвлекателни разкази за лудостта като прелест, за меланхолията като мотиватор и за бъдещето като абсурд.Любомир Николов е един от най-оригиналните и забавни разказвачи в последните години, освен това е проблемно ориентиран автор, който се интересува както от основите на битието, така и от тайните коридори в него.

Васил Георгиев

Advertisements

Хасинто Хусто и дяволът

20140403_0059В боя на петли след Задушница, преминал тайно, но много шумно, петелът на Хасинто Хусто победил петела на някой си полковник Буендия и Хасинто получил много пари.

Без никакво предчувствие за предстоящото или идея какво прави, Хасинто влязъл в антикварния магазин и си купил един полилей. Да се купуват чужди вещи, стояли в нечий дом, си е непредвидима шега и не е препоръчително, но да не ставаме мистици още в началото. То и предметът има нужда, като влезе в нов дом, да се сети за забравените си предназначения, а полилеят, знаете, е една високомерна вещ, която винаги гледа надменно отгоре.

Дон Хусто изхвърлил стария полилей от ковано желязо и сложил тоя, за който да се каже, че бил артдеко му е малко, защото бил по-пищен от това. Той имал много извивки и висулки и като страховит паяк се залепил за тавана. Хасинто търсил точно това – една вещ, която не оставя хората равнодушни. Вечерта запалил лампите и полилеят излял разноцветни вързопи светлина, които създали накъсани и изнервящи кръпки по стените. И това е ефект, рекъл Хасинто и отишъл в другата стая, където всичко било по-спокойно…ТУК

A Humorous book – Sunny Beach – Code Yellow

Етикети

, , , , , , ,

a5921-cover

Mr. Publisher, I am writing you at the suggestion of a mutual friend.

Forgive my style; I am not extremely well educated as you are and I am always in the eye of the hurricane when things go catastrophically wrong. I know how to remain calm.

I understand you are a busy person, raising eyebrows only at the beginning of letters to you. Every profession has its peculiarities. I am writing to share my observations over a territory inhabited with wicked joy and irresponsible people. Why? I am having a proposal.

@ AMAZON

Пломби от другия свят

Етикети

, , , ,

20131205_0008

Когато дойдоха, извънземните бяха експлицитно ясни. Казаха, че са дошли да правят бизнес, нашите политически и религиозни различия не ги интересуват, нашите войни са по детски смешни, а модата ни е направо ужасна. По-непрактични хора от нас не били виждали никъде из Вселената. Един дори каза – е, те не са точно хора, но го накараха да млъкне.

Та, идвайки да правят бизнес, те веднага пуснаха обяви, че търсят хора за работа. В тия обяви често пишеше: търсим хора с чиста съвест, или пък трябват ни хора, мързелували цял живот, или необходими са ни човеци за наблюдение на нощното небе, без познания в астрономията, пишеха също и че наемат лица с пълна амнезия, хора анацефали или доказани идиоти и други такива.

Когато те пуснаха обявите си, всички решиха, че пришълците имат чудесно чувство за хумор и са решили да си правят мисловни каламбури и шеги. Онези обаче уточниха – вашият хумор ни се струва безобразно безполезен и затова, моля, четете точно каквото сме написали.

Естествено, доста хора с висока квалификация бяха подлъгани от високите обещани заплати и кандидатстваха за работа, изпращайки CV-та с всичките си квалификации. И точно тези получаваха отговори от рода: не сте добре, или по-учтиво – не сте квалифицирани за предлаганата работа, или пък, нивото ви на образование е непреодолима пречка и не може да ви наемем. Не бяха деликатни пришълци…ТУК

Наши братя

Етикети

, , , , , , ,

 

 

в Библио и ХеликонCOVER4

Кулинарен вагабонт

Етикети

, , ,

Подгрят по празниците от кулинарни предавания, за които съм глух, но все пак виждам в тях някои човешки сръчности и непосилното търпение да се повтаря едно и също, ми хрумна една история, която украсих, но в същината си е нещо, което се е случило. И друго се сещам, телевизионните готварски уроци могат да бъдат поздравени за успешната подмяна на глагола „подправям” с „овкусявам”, но да кажа пак, че както няма омирисители, така няма и овкусители.
Най-добре е да започна, без да увъртам. Братовчедът Йоргос бе започнал любовен роман с една Донатела, акушерка от АГ болница, и като отворил веднъж хладилника й, видял вътре плик

нещо пихтиесто. Попитал я какво е и тя му казала: „плацента”. Йоргос повъртял из ума си тази тайнствена и позабравена дума и полюбопитствал: „Ами тя, плацентата, не трябва ли да е в майката?” Акушерката го погледнала снизходително.

Вечеряли, изпили по едно лимончело, но Йоргос не можел да се успокои. „Защо я държиш в хладилника?” – попитал.

Защото, казала му акушерката, храните се държат в хладилника. Затова. Утре ще я сготвя. Йоргос от учудване се закашлял и това била една многозначителна кашлица, която трябвало, от една страна, да достави повече кислород в мозъка му, а, от друга, да успокои спазмите в корема му. Значи, помислил си той, аз имам гадже човекоядка. Една спретната медсестра, виж я ти, с цялото си очарование и фетиш униформа, а каква била всъщност. Истински дивак. Йоргос отворил пак хладилника, погледнал плика и промълвил: „Как може! Как може!” …ТУК