Етикети
Български е-книги, ПейПал, айпад, айфон, андроид, e knigi, e reader, elektronni knigi, iPad, kindle, kobo, lyubomir nikolov, NOOK
21 вторник окт. 2014
Posted e-books
inЕтикети
Български е-книги, ПейПал, айпад, айфон, андроид, e knigi, e reader, elektronni knigi, iPad, kindle, kobo, lyubomir nikolov, NOOK
01 понеделник апр. 2013
Етикети
Български е-книги, Любомир Николов, екниги, електронни книги, elektronni knigi, разкази, съвременни български автори
откъс:
Хората в това село ходеха облечени в черно, въпреки жегите. Селцето приличаше на консервативна стара мома; неапетитно, повехнало селце в южна Сицилия, което се боеше от всичко ново. Боеше се от шум и голота, от чужди хора, от услугите на операторите, от нови идеи, дошли Бог знае от къде, и от хиляди още неща. Един каменист бряг бе приютил къщите със стотината им обитатели, а на края на шосето свършващо в селото, бе хотел Амфора. В една юнска нощ, всички стаи на хотела се запълниха с простодушно весели холандци. Те бяха духов оркестър, дошъл незнайно защо тук в дните между два фестивала.
Бяха музиканти, което бе донякъде успокояващо, говореха си хората. Бяха двуметрови гиганти, което бе плашещо.
Падре Бартоломео, в разговор с Франческа и каза, да изчакаме и ще видим. Всеки понеделник я посещаваше да изслуша несъществуващите и грехове. Синьора Франческа се движеше трудно и затова той идваше да я изповяда. Жената недочуваше и разговорът им бе като караница на висок глас, но с любезни думи.
– Какви са тези овце там на камъните? – попита падре Бартоломео.
– А, тук няма овце, знаете.
– Но, синьора, до брега има нещо бяло – упорстваше Бартоломео и посочи брега.
– Какво?! – не го чу синьората.
Франческа се загледа в далечината, после донесе един морски бинокъл на триножник, останал от покойния и мъж.
– Това са музикантите – обяви тя. – Всички до един са голи.
Мъжети и жените бяха като мраморни статуи. Излъчваха истинско достолепие и една светла масивност, контрастираща с тъмния бряг. Събираха цялото възможно слънце, някои разперили ръце и крака, други дори раззинали уста, все едно, че слънцето се яде.
Дишат прана, помисли падрето, когато погледна и той през бинокъла. Но, защо са голи. Тази голота и невъзмутимо спокойствие, нима не са за един сетнешен живот в небесата. Бартоломео ги гледаше и учуден от себе си, не намираше всичко това за осъдително; то бе едно празнуване на божията благодат, нали. Но, в компанията на синьора Франческа трябваше да ги порицае. Отстъпи и пак бинокъла.
Синьора Франческа на младини бе рисувала маслени платна според класическия канон и сега тази голота я предизвикваше да грабне четката за една божествена батална сцена. Би ги гледала цял ден през бинокъла и би рисувала, но не и в присъствието на падре Бартоломео. В негово присъствие трябваше да се възмути. С едно неясно изохкване отстъпи място.
Техен избор, помисли падрето, като ги погледна пак и не намери особена греховност в голотата им. С тия кожи му приличаха на огромни бебета. В сцената липсваше и архангел с десетлитров биберон.
– Да се обадим на карабиниерите – казаха едновременно и двамата когато погледите им се срещнаха. Падре Бартоломео помогна на старата дама да стигне до телефона и тя се обади на племенника си, който бе един от двамата карабиниери в селцето.
– На плажа има три дузини голи хора, направете нещо – каза строго жената.
След няколко минути чуха полицейския Фиат да приближава с включена сирена. По-старите холандци от групата, тия с мустаците, надигнаха любопитно глави. Заприличаха досущ на моржове пазещи стадото.
Двамата карабиниери изскочиха от колата, но оставиха сирената включена. Търсеха ефекта на психоатака, както ги бяха учили в полицейската школа, но холандците останаха невъзмутими. …
Холандският оркестър – в ЛИК
http://issuu.com/likmagazine/docs/april_2013
други откъси и разкази:
19 сряда дек. 2012
Posted е-книги, електронни книги, e-books, ebooks
in15 събота дек. 2012
Posted е-книги, elektronni knigi, ibook, ipad, itunes
in25 сряда апр. 2012
Posted новела, поезия, разкази, роман, Uncategorized
inЕтикети
Bulgarian e-books, Български е-книги, Любомир Николов, Очи на сляп, електронни книги, e knigi, elektronni knigi, epub български романи, epub ibooks
Други е-книги от Любомир Николов – http://www.helikon.bg/author/1922/
20 петък апр. 2012
Posted Uncategorized
inЕтикети
Bulgarian e-books in Barnes&Nobel, Барнс и Нобел, Български е-книги, електронни книги, e knigi, elektronni knigi
Bulgarian e-books in Barnes&Nobel
06 петък апр. 2012
Posted разкази
inЕтикети
Bulgarian e-books in Barnes&Nobel, Барнс и Нобел, Български е-книги, електронни книги, e knigi, elektronni knigi
My Bulgarian e-books are here:
http://stranici.wordpress.com/
https://www.smashwords.com/profile/view/lnikolov
20 вторник мар. 2012
Posted новела, разкази, роман, Uncategorized
inЕтикети
Български е-книги, Лира, Лира.бг, Любомир Николов, електронни книги, нова книга, e knigi, elektronni knigi
Източник: Лира БГ
Митко Новков представя „Очи на сляп, език на болен” в галерия „Академия”
Майсторска книга: такава сигурност на почерка при баланс между младежки поглед и внимателно и мъдро разбиране е нещо твърде рядко“ е оценката на литературния критик Миглена Николчина за „Очи на сляп, език на болен” – новата книга на Любомир Николов. Премиерата ще се състои в софийската галерия „Академия” на ул. „Шипка” №1, на 15 март от 18,30 ч. „Очи на сляп, език на болен” ще бъде представена от Митко Новков.
Любомир Николов е автор на множество разкази, публикувани в авторитетни български и задгранични издания. Роден е през 1961 г. в София. Завършил е психология в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирал е във Варшавския университет. Книгата му „Въжеиграчът Карой“ е номинирана за наградата „Хеликон”, както и за книга на годината.
Историите в „Очи на сляп, език на болен” са за мъдри деца и безотговорни възрастни, които често си разменят местата и в тоя хаос свободата се оказва щастие. Фантастични версии на несъстояли се събития, реални до уплах. Полковници опрашват дървета, жужейки като пчели, приповдигнати хора се вълнуват от най-обикновени неща, мегаломани мерят сили, а среднощни шофьори превозват пътници в ума си, докато свършат горивото. За да се усетят живи, криещите се в страниците скачат до припадък, рисуват кривогледите си деца, кипят от енергия и безумие. Някои оцеляват и след смъртта си, за да досаждат на другите.
ОТЗИВИ:
„Силата в гласа на разказвача Любомир П. Николов прелива от форте към пианисимо (и обратно) не само когато осмисля картини и сюжети от битието, а и когато интригуващо изрича фантастичните си прозрения за човешкото ни присъствие и подир сетния акорд на нашето земно диминуендо – дори тогава, след неминуемото разтление ни предстои, според ведрия възглед на автора, да останем информационно активни, диалогични и разсъждаващи… “
— Виктор Самуилов„Любомир Николов е „бавен“ писател. Не обсебен от мисълта за пари и слава, без суета и светски суматохи, а единствено с идеята, че има какво да ни разкаже. И то по свой, оригинален начин.“
— Михаил Вешим„Любомир Николов не е автор, който се чете бързо. Трябва да се чете внимателно и бавно и колкото повече човек го чете и препрочита, толкова повече неща преоткрива, тъй като е многопластов, приказен и с интелигентен хумор.“
— Божидара Турзоновова, словашка актриса