Етикети
Подгрят по празниците от кулинарни предавания, за които съм глух, но все пак виждам в тях някои човешки сръчности и непосилното търпение да се повтаря едно и също, ми хрумна една история, която украсих, но в същината си е нещо, което се е случило. И друго се сещам, телевизионните готварски уроци могат да бъдат поздравени за успешната подмяна на глагола „подправям” с „овкусявам”, но да кажа пак, че както няма омирисители, така няма и овкусители.
Най-добре е да започна, без да увъртам. Братовчедът Йоргос бе започнал любовен роман с една Донатела, акушерка от АГ болница, и като отворил веднъж хладилника й, видял вътре плик
нещо пихтиесто. Попитал я какво е и тя му казала: „плацента”. Йоргос повъртял из ума си тази тайнствена и позабравена дума и полюбопитствал: „Ами тя, плацентата, не трябва ли да е в майката?” Акушерката го погледнала снизходително.
Вечеряли, изпили по едно лимончело, но Йоргос не можел да се успокои. „Защо я държиш в хладилника?” – попитал.
Защото, казала му акушерката, храните се държат в хладилника. Затова. Утре ще я сготвя. Йоргос от учудване се закашлял и това била една многозначителна кашлица, която трябвало, от една страна, да достави повече кислород в мозъка му, а, от друга, да успокои спазмите в корема му. Значи, помислил си той, аз имам гадже човекоядка. Една спретната медсестра, виж я ти, с цялото си очарование и фетиш униформа, а каква била всъщност. Истински дивак. Йоргос отворил пак хладилника, погледнал плика и промълвил: „Как може! Как може!” …ТУК
![Eyes of the Blind [Bulgarian] (Bulgarian Edition)](https://www.xinxii.com/images/thumbs/125168doc1352378619.jpg "Eyes of the Blind [Bulgarian] (Bulgarian Edition)")
